Почетен селянин с принос за историята на родовете има село Хухла

Коста Хаджиев , първият изследовател на хухленските родове бе удостоен посмъртно с наградата „Почетен селянин”. Статуетката, изобразяваща пробит цървул,  в който е поставено земното кълбо, официално получи дъщеря му, Петя Дракалиева. Наградата, която за първи път бе учредена през 2010 –та, връчи по традиция организаторът на майските културни празници „Мистериите на Хухла-2014” Иван Бунков.

 

„Баща ми направи това изследване с активната помощ на Иван Бунков и аз виждам в негово  лице достоен продължител на делото му. Всичко, което се случва в Хухла по време на културните празници показва, че е имало смисъл от  това, което е започнал баща ми”, каза още развълнувана Дракалиева.

Със Коста Хаджиев малкото селце Хухла вече има своя шести почетен селянин. От 2010-та насам със званието са удостоени поетите  Ивайло Балбанов и Петър Василев, родом от Хухла, Георги Петков, автор на документалната повест „Кървавата 1913” , оперният певец Калуди Калудов и цигуларят  Недим Налбантоглу.

Връчването  наградата стана след поредната прожекция в залата на селското читалище  на документалния филм на внука на Коста Хаджиев, Георги Дракалиев. Филмът, създаден   по повод 100 години от Междусъюзническата война, разказва  за  жестокия погром, проведен от гръцката армия над невинното българско население от Солун и околностите през юни 1913 г. и насилственото изпращане на хиляди от тях на пустия остров Трикери. Там хората са изоставени под открито небе, без вода, храна и медицинска помощ в продължение на няколко месеца, вследствие на което умират хиляди от тях.

Мария ИВАНОВА

Декларация от Хухла до Народното събрание: Да се признае истината за геноцида над тракийските българи през 1913

Истината за геноцида над тракийските българи през 1913 да бъде призната и да влезе в учебниците, да се дискутира в медиите и в обществото, настояха участници и гости на кръгла маса „Геноцидът – 100 години по-късно”, проведена  във втория ден от пролетното издание на Мистериите на Хухла.

Исканията бяха приети в нарочна декларация, която ще бъде изпратена до Народното събрание, президента, премиера и международната демократична общност. „Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг към пръстта, където са закопани костите на дедите ни… Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г.», се казва още в декларацията.

Тя бе прочетена от водещата дискусията и член на новоучреденото «Национално движение – Памет за 1913», адвокат Елена Костова-Петкова. Под документа първи сложиха подписи историкът проф. Стоян Райчевски - водещ на тв предаването „Прокудени от бащин край" и автор на „Етническо прочистване на българите в Източна и Западна Тракия”, проф. Георги Граматиков - историк и автор на книга за ивайловградското село Покрован, Георги Дракалиев - автор на документалния филм за експортирането на солунските българи през юни 1913 г. с кораби в концлагер на остров Трикери (Гърция), където повечето умират при нечовешки условия, Георги Петков - автор на документалната повест „Кървавата 1913” , Петър Василев - поет и почетен селянин на Хухла, поетесата Ели Видева,  драматургът Петър Маринков.

„Събрали сме, за да направим нов прочит на историята така, че да не се смразяваме, а истината да ни просветли, да си простим и се сдобрим, обобщи накрая Иван Бунков, организатор на културния фест и председател на сдружението ”Национално движение - Памет за 1913». Подкрепата  и готовността си да помага на всяка родолюбива инициатива на движението изказа към присъстващите и Стефан Танев, народен представител от Хасковска област. «Дойдох тук преди всичко като гражданин, на когото не е безразлична тази тема. Сега, а и преди като кмет на Ивайловград, съм иницирал, а и общината е била партньор на множество прояви, които са имали за цел да извадят на светло събития и факти от историята през периода 1913-1914-та година, каза Танев.

Подписи под декларацията сложиха и много хухленци и гости на пролетните мистерии, които продължиха с вселенско надсвирване на акордеониста Нешко Нешев и цигуларя от Турция Недим Налбантоглу, и поканата им към млади и старида се хванат на хоро.

Мария ИВАНОВА